Виетнам е азиатска страна, за която българите все повече чуват благодарение

Виетнам е азиатска страна, за която българите от ден на ден чуват благодарение на сериозния прогрес, който бележи в последните години. Но в случай че се върнем малко по-назад във времето, би трябвало да отбележим, връзките ни с Виетнам имат богата история. 

Навремето България е една от първите 10 страни, които са признали Социалистическа република Виетнам. По-късно в периода 1967-1990 година в у нас са учили и работили към 30 000 виетнамци. В края на този интервал обаче един българин също отпътува във Виетнам и там остава 33 години.

Как и за какво се е решил на тази стъпка, какво е видял и претърпял там и повече за самата страна и хората ѝ, дано научим от първо лице. Ето какво описа пред БЛИЦ Кирил Грудин:

– Разкажете ми за себе си! Как отидохте във Виетнам и какъв брой време изкарахте там?

– Казвам се Кирил Грудин. Живях във Виетнам 33 години. Всичко стартира в края на 80-те години на предишния век, когато в моя край – Бобошево, живееха виетнамци. Те бяха учили в България, а след това практикуваха по специалността си. С тях се срещнах и те бяха първите, които ми разкриха тайните на виетнамския език. Така се възпламених.

През 1988 към този момент учех в центъра за Източни езици и култури. Тогава това беше първата група вечерни лекции по виетнамски език. След това отпътувах за Виетнам да изучавам виетнамска лингвистика.

Първата година във Виетнам учих във факултет по виетнамски език за чужденци, като всички бяхме чужденци и в общежитието, и в курсовете. А втората година написах молба и от Министерството на висшето обучение на Виетнам ми позволиха да се преместя в Ханойския университет, компетентност Виетнамски език и литература.

– В тези години елементарно ли бе един българин да отиде да учи във Виетнам?

– Беше мъчно. 1990 година бе последната, в която към момента бе годна „ Спогодбата за културен продан и студенти “ сред България и Виетнам. Успях да убедя виетнамското министерство на висшето обучение и те ме одобриха по спогодбата. Отпуснаха ми и дребна стипендия, само че въпреки всичко значима в тези години. Настаниха ме и в общежитие.

В Ханойския университет учих във факултета с 95 виетнамски студенти, а аз бях 96-ият, единствен чужденец. Учихме старогръцка литература, старокитайска литература, само че най-много виетнамска лингвистика и литература.

Самите условия и инфраструктура не бяха толкоз положителни, както през днешния ден. Виетнам към момента беше под ембаргото на Америка. Налагаше се да пътувам всеки ден 8 км с колело и по-късно да се връщам в огромните жеги. Но аз бях авантюрист и подобен останах. Беше забавно.

С времето там трябваше да имам някакви доходи. Стипендията стигаше единствено за храната в столовата на общежитието. Затова започнах работа на рецепцията на хотел. Само нощна промяна, с цел да мога да вървя денем на лекции. Понякога спях единствено сред 2 и 4 часа. Но беше хубаво, че имах работа и спомагателни доходи, което за това време беше доста значимо.

– Колко време изкарахте на това движение – работа, учене, работа, учене…

– 5 години.

– А след това?

– Докато общувах с туроператори, се отдаде опция за работа единствено в хотелиерството. Започнах в един комплекс на 200 км от град Хошимин (Сайгон), на брега на морето. Беше 1998 и това беше вторият комплекс, който се откриваше във Виетнам. Така стартира кариерата ми в хотелиерството. Започнах в разнообразни отдели, учех и трупах опит. А след 2003 година вече бях основен шеф на почивни комплекси, на 5-звездни хотели в Сайгон и на японски хотели.

Интересна преживелица е, че до момента в който работех в хотелите, се срещнах с италиански туроператор. Точно когато завършвах, те поканиха футболния тим „ Ювентус “, който гостува в нашия хотел. Даже имам снимка и подпис със звездата им Виали. Бяха цели 3 дни при нас.

Джанлука Виали, снимка: Profimedia.bg

Днес Виетнам има хотели, които са в топ 5 в Азия. И особено Intercontinental Peninsula, който е в Дананг, е номер 1 за 5-а поредна година в Азия. Самият вътрешен пазар на Виетнам е значителен.

– Колко дни е отпуската във Виетнам, имат ли задоволително време виетнамците за отмора?

– Обикновено 12-14 дни. За най-ниския личен състав е 12 дни, за междинния и управленческия е 14 дни. А за шефовете, там е различен въпрос.

– Да се върнем отново на виетнамския език, елементарно ли го научихте?

– Виетнамският език е сложен, дори доста сложен. Наскоро разбрах, че е систематизиран като един от 10-те най-трудни в света. Той е тонален, т.е. всяка дума има по няколко смисли. Във виетнамския има 6 тона и промяната на тоновете променя и смисъла на думите.

Като хората, които свирят пиано. Когато тоновете са правилни, музиката е красива, когато сбъркат тоновете, усещаш, че нещо е подправено. Във виетнамския език има 23 съгласни и 48 гласни. Например имат два разновидността на „ ъ “.

Фонетиката при тях е доста значима, до момента в който граматика не е толкоз комплицирана. Те не спрягат сказуеми, а глаголните времена се образуват с спомагателни думи. Не е както при българския с 9 глаголни времена. Но това облекчение се компенсира с фонетиката.

– Коя беше първата културна разлика, която забелязахте в тези години, и коя е тази, с която се среща един българин през днешния ден?

– Преди да отида във Виетнам, съм бил в 1-2 страни в Европа и нямаше културен потрес. Природата бе една и съща, само че когато дойдох във Виетнам, всичко беше друго.

Първо природата – там са тропици, и второ – методът на живот на виетнамците. Той е радикално друг от нашия. Те да вземем за пример стават доста рано. В 5 часа всичко е „ кошер “.

Особено в Северен Виетнам. Там хората стават рано и стартират работния ден рано – приготвят заведения за хранене, магазини, всичко да работи. На юг също стават рано, само че там една част вършат и утринни извършения, гимнастика.

Виетнамците доста рано стават и доста късно си лягат, имат дълъг работен ден.

– А каква е приликата?

– Това, че като нас са доста добродушни, оказват помощ си, живеят в доста близки връзки. Особено съседи със съседи. Както ние в България, съвсем всички се познават.

Ако съпоставяме българите със Западна Европа, ние сме по-топли хора. Същите са и виетнамците – обичат да поддържат връзка, да обменят, да имат другарски връзки.

– А на какво българите могат да научат виетнамците и виетнамците – българите?

– Това е доста забавен въпрос. Навремето, когато виетнамците идваха в България, ние доста им помагахме и ги учихме на взаимоотношения, просвета и т.н. Виетнам обаче много напредна. Днес има доста, което ние може да вземем от тях.

В една книга Блага Димитрова написа: „ Във Виетнам виждам най-хубавите черти на българина от 50-те години на XX век “. Това, че те са претърпели доста войни, ги е сплотило. Те се усещат като една нация, един народ.

При нас в последно време хората са по-разединени. Няма го това схващане, че България е една, България е на всички и ние би трябвало да я пазим. Докато при тях е много силна обичта към родината. Родолюбието е вградена линия.

Виетнамците са живели и живеят в условия на естествени катаклизми. Всяка година има 10-12 тайфуна, тъй че всички тези неща ги карат да се сплотяват.

– А по какъв начин гледат на политиката, има ли настроения за рухване на комунизма?

– Този строй, който е в този момент, той им донесе успехите и над французите, и над американците. Не може да не се гордеят с това нещо – дребна страна да победи Америка. Всичко, което имат, този мир, той е с помощта на този спри.

Виетнам за последните 30 години има стопански напредък, който е забележителен за доста страни по света. Отделно качеството и стандартът на живот доста се трансформираха. Инфраструктурата на страната радикално се промени.

Да не забравяме, че Виетнам излиза от войната изцяло опустошен, а в този момент е в първите 16 страни по брой небостъргачи.

Виетнам сътвори и законодателство за отбрана на задграничните вложения. Само една година след пандемията от ковид-19 те имат 34 милиарда усвоени задгранични вложения. За да го реализиран това, има законодателство, което подсигурява отбраната на задграничните вложения.

Само в един град Хошимин има 60 000 корейци. Представяте си какви вложения има единствено от Корея.

– А има ли български вложения?

– Да, има. Сещам се за една от компаниите, която работи в централен Виетнам, в град Хуе. Тя започна с 1000-1200 служащи, в този момент са към този момент 3000. Те разшириха самото произвеждане. Занимават се с текстил – шият кърпи, чаршафи.

Има много български компании, които търгуват с Виетнам.

– А има ли виетнамски вложения в България?

– Виетнамците се интересуват от България, само че в последните 1-2 години имаше фактори като пандемията, от една страна, и от друга – сложното съставяне на държавно управление в България.

Ако България се стабилизира най-вече  политически, мисля, че ще има доста благоприятни условия за съдействие. Въпросът е да се откри верният сътрудник.

Освен това виетнамците влагат доста в Африка, а тя е по-далече от България. В България има доста неща, които ги интересуват.

– Ако би трябвало да се съпоставя стандартът на живот сред България и Виетнам, кои хора живеят по-добре?

– В България преди десетилетие-две, до 90-те години на предишния век, стандартът на живот бе доста по-висок, само че сега да срещнеш хора, просещи в Сайгон или Ханой, в такива огромни градове с 10 милиона население, е доста мъчно. Но и там има компликации, да кажем в провинциите.

– Има ли политика на страната, която да се грижи за безработните?

– За безработните не, само че за бездомните – да, строят се социални домове. Грижи се и отделя средства за хората, които са потърпевши при естествени бедствия. Няма фондове за пенсии както са нашите разбирания.

– А има ли деца, които изоставят родителите си и не се грижат за тях?

– По принцип има всевъзможни хора. Но тук приказваме освен за метод на живот, само че и за традиции. Във Виетнам има една вяра, вкоренена в съзнанието на всеки виетнамец – уважението към предците, към рода.

При виетнамците, в случай че някое от децата не се грижи за родителите, значи е с доста неприятно образование, израснало е в друга среда. Но тези случаи са доста редки. Децата са привикнали и знаят – уважението и грижата към родителите са преди всичко.

– А в лични жилища ли живеят, или чартърен. Лесно ли е да имаш жилище във Виетнам?

– Виетнам отдели огромни суми от бюджета за построяването на жилища – общински жилища във всички огромни градове. Много хора в този момент мигрират. Те са добре образовани и се местят от град в град, от регион в регион и те също си купуват жилища.

Родителите остават да живеят в родния дом, до момента в който децата имат постоянна работа и постоянни финансови доходи. Вече е обикновено младите фамилии в огромните градове да имат лично жилище.

– А има ли наклонност за обезлюдяване на дадени региони. Както при нас и от ден на ден намаляването на жителите на селата?

– Не напълно. Виетнам публично е над 100 милиона души население. Големите градове са привлекателни центрове. Но най-малко на този етап дори по селата не липсват лекари, не липсва медицински личен състав, не липсват учители.

Това не значи, че нямат проблеми, само че ги вземат решение по собствен метод. Ако в даден регион има дефицит от специалисти – поправят заплатите и районът става прелъстителен.

– А по какъв начин стои въпросът с работата от разстояние?

– По принцип във Виетнам има интернет на всички места. Те имат много мощни мобилни оператори. Даже и в планините, дори и в отдалечени региони имат интернет. Това им разрешава да работят от у дома.

При тях са много популярни продажбите посредством интернет. А в този момент страната май се опита да ги вкара в законова рамка, с цел да може да се печели от налози.

– Какви артикули търсят българите във Виетнам и виетнамците в България?

– Знам за компании, които купуват мебели, дърво, което е обработено от Виетнам. А ние от Виетнам може да купим доста неща. Те имат доста качествени артикули – имат един от най-хубавите черни пипери, по-късно кафе, кашу. Виетнамците имат доста типове бира. Знам за компания, която внася сокове от Виетнам.

– А виетнамската кухня е доста забавна. Дори в София има виетнамски заведения за хранене. Вие за толкоз години успяхте ли да опитате кучешко?

– Да. Те се хранят единствено с един тип кучета и кучешкото се яде по техните традиции след 15-о число на месеца по лунния календар. Това обаче към този момент е неразрешено.

– А вие опитвахте ли? На какво има усет?

– Да, през 90-те години, когато още беше позволено. Тогава още бях студент и ядохме с сътрудниците кучешко от интерес. Вкусът е… ами на кучешко.

– А коя част е най-вкусна?

– Има такава виетнамска сентенция: „ Ако си роден на този свят и в никакъв случай не си ял кучешки дроболии, значи не си живял “.

Ял съм и змии. Имат село на 50-60 километра от Сайгон, което е профилирано в змийска кухня.

– А има ли български заведения за хранене?

– Да, имаше един. Намира се покрай западното езеро в Ханой. Има в него шопска салата, кюфтета, кебапчета. Интересно е да отидеш в него, тъй като ти сервират храната по наш усет.

– А кое е другото забавно във виетнамската кухня, кое може да си приготвим у дома?

– Пролетните ролца. Те се вършат доста елементарно. В интернет е цялостно с предписания. Самите артикули ги има на доста места и в България. Те се вършат или сурови, или запържени.

Другото ядене е „ Бун Ча “ – оризово фиде. Правят се с печено месо на скара, получава се както нашите кюфтета. А в добавка с техните сосчета е доста вкусно.

– Ако един човек за пръв път отива във Виетнам, кои са местата, които би трябвало да посети?

– Ако ме бяхте питали преди 10 години, щях да ви отговоря с 3 думи, само че през днешния ден ми е доста мъчно. Виетнам има доста неща, които да покаже – и естествени забележителности, и други неща.

Ако приказваме за туристическите дестинации – Ханой – задължително Пагодата на една кула, Храмът на литературата (конфуцианския), катедралата. В Сайгон също – катедралата, пощата, чийто архитект е Гюстаф Айфел.

В провинцията имат доста забележителности. Да вземем да вземем за пример Ха Жианг. Това е провинция на север. Там не се посещава едно място. Туристите и виетнамците вършат един тур от 2-3 дни. Това е карстов регион под егидата на Юнеско. Има неповторими хубости, има ждрела по няколкостотин метра, природата е доста друга. Там живеят разнообразни малцинства, които имат доста забавен обичай, традиции и национални дрехи.

Ха Лонг е може би най-известната дестинация на Виетнам. Веднага след освобождението на Виетнам става доста известен, тъй като това е естествен феномен от 2000 острова. Името му в превод гласи „ Ха: – втурвам се и „ Лонг “ – змей, т.е. „ Заливът на спускащия се змей “.

В предишното виетнамците постоянно са търпели нашествието на китайците от север и е трябвало да ги отблъскват. Легендата гласи, че един ден змей се спуснал от небето в залива и дал боздуган на хората, с цел да се бият с нашествениците.

Минало време, виетнамците отблъснали нашествениците и драконът се върнал, с цел да си вземе боздугана и този народ да не е войнолюбив и да не употребява оръжието за нахлуване. Когато взима боздугана и се издига още веднъж в небесата, от боздугана почват да капят капки и от тях се образуват островите.

Много от тези острови имат пещери, които са доста красиви.

Освен това във Виетнам е най-голямата пещера в света. Чанг Ан е дестинация от 4-5 години. Когато учих във Виетнам, даже виетнамци не знаеха за Чанг Ан.

Хой Ан е туристически център. Преди 5 века там се концентрират търговците – японски, китайски, виетнамски. Той просперира като подобен център и през днешния ден има смесена просвета и архитектура.

– Като се върнахте в България, тук сте от година, елементарно ли се приспособихте?

– Откровен ли да бъда, не напълно елементарно. Нямах и към момента нямам шанс да си намеря постоянна, естествена работа. Попаднах на компании, които дават цивилен контракт, или работиш 9 часа, само че ти пишат, че си работил 2 часа. Много неточни. Тук и да се оплачеш, какво от това. А във Виетнам всичко е уредено законно.

Или тук работиш 6 месеца и си на пробация. Докато във Виетнам, в случай че си естествен чиновник – изпитателният период е 2 месеца, а в случай че си на управническо равнище – 1 месец. А тук, 2 дни преди да изтекат 6-те месеца, ти споделят „ довиждане “. Това са компликациите.

– Мислили ли сте се да се върнете отново във Виетнам?

– Децата ми учат тук и до момента в който не завършат, със фамилията ми нямаме такива проекти.

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ